Валери Нисимов Петров (с рождено име: Валери Нисим Меворах) е поет, драматург и преводач от еврейски произход. Роден е в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, известен адвокат и общественик, дипломат – посланик в САЩ, представител на България в ООН.

Валери Петров завършва Италианския лицей в София през 1939 г. Същата година става член на БОНСС, а впоследствие на БКП. Следва и завършва през 1944 г. медицина в Софийския университет. Участва в заключителната фаза на Втората световна война като военен писател.

След това участва в основаването на в. „Стършел” и не негов зам.-главен редактор (1945 – 1962). От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. В България работи като редактор в Студия за игрални филми „Бояна“(1956-1967 г., и след 1975 г.), редактор на издателство „Български писател“. Става известен с преводите си на Уилям Шекспир на български език. Автор е и на множество поетични книги. През 1962 г. му е присъдена Димитровска награда.

Изключен от БКП заради подкрепа на Солженицин

През ноември 1970 г. той е един от петимата писатели, въздържали се при гласуването на телеграмата, с която Съюзът на българските писатели (СБП) заклеймява Нобеловия комитет, удостоил руският писател Александър Солженицин с най-авторитетната награда. Освен Петров при гласуването се въздържат петима писатели – Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев и Благой Димитров. Първите трима заедно с Валери Петров са изключени от БКП през януари 1971 г. по решение на ЦК и Градския комитет на комунистическата партията, а безпартийният Димитров – от писателския съюз, като години наред на всичките е спряно публикуване на произведенията им.

Наблюдаван от Шесто управление на ДС

След тази година попада в полезрението на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия. За него отбелязано в доклад за негативните прояви сред интелигенцията през 1973 г. следното:

„Валери Нисимов Меворах – Петров – роден през 1920 г., изключен от БКП за идейни грешки, член на СБП и на Съюза на филмовите дейци. Произхожда от дребнобуржоазно семейство. Има близки, изселили се в Израел. Петров поддържа връзки с „обидени”, наказани и критикувани за отклонение от партийната линия и грешки писатели като Христо Ганев, Радой Ралин, Марко Ганчев, Христо Радевски, Константин Павлов и др.

С някои от тях от нездрави позиции е критикувал линията на БКП в областта на литературата и изкуството. Обмисляли съвместни действия за осмиване и иронизиране на някои официални прояви на културния фронт. Някои културни дейци, стоящи на нездрави идейно-естетически позиции, използват различни поводи, за да изразяват морална подкрепа на Петров и създават „шум” около неговото име и творчество... Петров се наблюдава.”

След промените е избран за народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991). Става член на Висшия съвет на БСП. Носител е на редица национални и международни награди, сред които орден „Стара планина” І степен (2000) и „Аскеер” (1997). Академик на БАН от 2003 г.