line head

Борис Димитров Ангелушев

Борис Димитров Ангелушев
25 октомври 1902 г.
гр. Пловдив, Княжество България.
гр. София.
Семейството на македонски българи от Плевня, Драмско.
Висше, приложна графика в берлинската Академия на изкуствата (1928).
Женен.
Художник.
Съюз на българските художници.
45 години.
Отделение „В” при 01 отдел на Държавна сигурност, 1947 г.
„Пасивно отрицателна позиция е заел художникът Борис Ангелушев. Той демонстративно изземва своите работи от XX художествена изложба като отказва да вземе участие в нея”.

Борис Ангелушев (1902-1966) е български художник, основоположник на книгооформлението в България. През 1923 г. получава стипендия и заминава да учи в Германия, където завършва приложна графика в берлинската Академия на изкуствата през 1928 г. Още като студент сътрудничи на левия германски печат с карикатури, подписани с псевдонима Бруно Фук. Автор е на многобройни карикатури, осмиващи висши нацистки функционери, но през 1933 г. е принуден да избяга от Германия. Емигрира в Чехословакия, после в Швейцария. През 1935 г. се завръща в България заедно със съпругата си, която е германка.

Известен е с монументални живописни платна „Аспаруховата конница минава Дунава“ (1939) и „Обесването на Васил Левски“ (1942), включвани в читанки и учебници. През 1940 г. оформя корицата на първото издание на единствената стихосбирка на Никола Вапцаров „Моторни песни“.

След 9 септември 1944 г. създава първите пропагандни плакати на ОФ, след което заминава на фронта като военен художник.

boris angeluchev

През 50-те години илюстрира книги на Ханс Кристиан Андерсен, Гео Милев, Елин Пелин, Алеко Константинов, иван Вазов и др.

В началото на 60-те години на ХХ век се насочва към илюстриране на научнопопулярна и научнофантастична литература.

1. АКРДОПБГДСРСБНА – М, ф. 22, оп. 1, а.е. 143, л. 2, годишен доклад на отделение „В” при 01 отдел ДС за организационното и политическото състояние на обектите за 1947 г.
2. Атанас Стойков, „Борис Ангелушев“, изд. „Български художник”, 2003 г.