Александър Петров Огнянов
Александър Петров Огнянов
29 юни 1884 г.
гр. Кюстенджа, Румъния.
гр. София.
Търговско семейството на Петър Огнянов Савев – председател на българска Кюстенджанската община.
Висше, право.
Женен.
Адвокат.
Министър на правосъдието (1937-1938), председател на Софийски адвокатски съвет.
Безпартиен.
44 години.
Предложен за изселване през 1950 г.
Остава същия закоравял враг на народа. Не се отзовава на никакви акции, провеждани по ОФ линия, чужд е на същата.
Отчетно дело.
Отдел 01 на Дирекция „Държавна сигурност”.
6 години (1947-1953 г.).
Александър Огнянов следва право в Софийския университет и завършва в Берн и Женева, Швейцария с титлата „лисание“. От 1910 г. е прокурор в Кюстендил, а от 1913 г. е член на българо-гръцката гранична комисия. В периода 1915-1918 г. е помощник-началник на военно полицейската секция при щаба на действащата армия. От 1919 до 1923 г. е адвокат в София и председател на Висшия адвокатски съвет. През 1923 г. става директор на Софийската полиция. Между 1937-1938 г. е министър на правосъдието в кабинета на Кьосеиванов. През 1950 г. е предложен за изселване от София в село Лозница, Добричко.
В документите на ДС е посочено, че преди 9 септември 1944 г. се застъпва за редица юристи с леви убеждения. След Деветосептемврийския преврат е един от юристите, подписали изложението до властта за невинността на социалдемократа Кръстю Пастухов. Почива през 1953 г. в София.
В документите на ДС е посочено, че преди 9 септември 1944 г. се застъпва за редица юристи с леви убеждения. След Деветосептемврийския преврат е един от юристите, подписали изложението до властта за невинността на социалдемократа Кръстю Пастухов. Почива през 1953 г. в София.
Архивни документи на ДС за Александър Огнянов са включени в сборника „Държавна сигурност и юриспруденцията 1944-1975“ на Комисията по досиетата, 2015 г.
1. АКРДОПБГДСРСБНА – М, ИФ 3, оп. 2, а.е. 1214, л.1-1 гръб; 7-7 гръб; 15.
2. Ташо Ташев „Министрите на България 1879-1999“, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1999 г., с. 330.
2. Ташо Ташев „Министрите на България 1879-1999“, Академично издателство „проф. Марин Дринов“, изд. на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1999 г., с. 330.