Държавен тероризъм
През 60-те, 70-те и 80-те години БКП прилага активно следваната от Кремъл тайна политика за износ на революция в страни от Третия свят. Тя се изразява в участие във финансирането на специален фонд, който Москва разпределя по собствено усмотрение и места по света; в безвъзмездното подпомагане на леви режими и слабо развити страни, тръгнали по пътя на социализма; в допускането на територията на НРБ на леви международни терористи.
Фонд „Москва”
С оглавяването на БКП Тодор Живков е посветен в една тайна, която се знае единствено от него и от още един член на ЦК. Посвещаването идва от страната на СССР. Става въпрос за финансовото участие на НРБ в специален фонд за подпомагане на революционните комунистически движения в света. Фондът е създаден в Москва, която контролира средствата и определя техните получатели. Въпросът е изключително важен и поради тази причина е засекретен, а кръгът на висшите партийни лица в страните от социалистическия лагер, които са посветени в него, е стеснен до възможния минимум. В показанията си пред прокуратурата при разпитите му през 1990-1991 г. Тодор Живков пояснява:
„Когато заех поста генерален секретар на ЦК ми беше казано, че всяка година България трябва да дава по 300 000 долара годишно. Началото беше по времето на Хрушчов. Веднъж при мен дойде съветският посланик у нас и ми каза, че в Москва в ЦК на КПСС е създаден секретен фонд с участието на всички социалистически страни за подпомагане на комунистическите партии и революционни партии в западните капиталистически страни и в развиващите се страни.
Сумата, която беше определена за нас, беше 300 000 – 350 000 долара. Трябваше да се превежда в конвертируема валута. Доларите от банката ми се носеха при мен. Носеше ги касиерът на ЦК. След това аз извиквах съветския посланик, мисля, че беше Леонид Греков, с него започна, и му ги предавах. Той не ги броеше, защото парите бяха опаковани от банката. Така беше няколко години, след което реших да не се занимавам повече с тази работа и възложих това на Димитър Станишев, който беше секретар на ЦК и отговаряше за връзките с братските компартии. След известно време той ми докладва, че нашата вноска е увеличена не си спомням колко точно – на 400 000 – 500 000 долара.
Няма решение нито на Политбюро, нито на ЦК. Така ми предаде съветския посланик – да не се разпространява този въпрос. Съветските другари държаха съществуването на фонда в голяма секретност. Освен мен и Димитър Станишев никой в ЦК не знаеше. Суми от фонда са давани на Никарагуа, Салвадор и други страни.”
